Разпоредби по ЗКПО относно ползване на личен автомобил от собственик на ЕООД за нуждите на дейността на предприятието

Разпоредбата начл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се прилага, когато предприятието отчитадокументално доказаниразходи в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на§ 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

 Определение за разходи в натура е дадено в § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО и те представляват частта, съответстващана личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1 – 2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използваникакто:

  • за дейността, така и
  • за лично ползване.

Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации. Не са разходи в натура за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Не са разходи в натура и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение.

Видно от текста на разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 4 от закона е необходимо да се докаже със съответните документи, че собственикът на дружеството с еднолична отговорност полага личен труд за дружеството в определено професионално качество и по този начин осъществява предмета на дейност на предприятието.

Решението на Общото събрание на дружеството за полагане на личен труд служи за документално доказване за началото на полагането на труд във връзка с предмета на дейност. Освен решението между дружеството и собственика е желателно да бъде сключен договор по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като в чл. 9 от закона, е посочено, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Когато собственикът:

  • полага личен труд и
  • това е документирано по съответния начин

се приема, че е възможно прилагането на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.

 Друга възможност разходите в натура да бъдат обложени по реда на разглежданата норма е собственикът на едноличното дружество да бъде нает по договор за управление и контрол по смисъла на чл. 147 от Търговския закон (ТЗ).

 От съдържанието на чл. 204, ал. 1, т. 4 от закона е видно, че за физическото лице-собственик на еднолично дружество са предвидени два вида правоотношения, при реализирането, на които е допустимо да се признават разходи за смесено (лично и служебно) ползване на нает актив. Следователно законът не допуска осъществяване и начисляване на разходи в натура, т.е. прилагането на чл. 204, ал. 1, т. 4, съответно чл. 215а, когато между предприятието и физическото лице – собственик и ползвател не са налице конкретно посочените отношения във връзка с полагането на труд, с който се реализира предмета на дейност или управлението на дружеството. С оглед на посоченото до тук самоосигуряващо се лице без правоотношение с дружеството няма основания да прилага нормите от Част IV Данък върху разходите на ЗКПО.

 Относно възможността предприятието да ползва нает автомобил, който е собственост на собственика на дружеството е нужно да се спазват изискванията на чл. 228 до 239 от ЗЗД. За целите на данъчното облагане е важно цената на наема да бъде определена в съответствие на изискванията за пазарни цени по смисъла на § 1, т. 8 и т. 10 от ДР на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Също така се нужни доказателства, че наетото превозно средство се използва изцяло за дейността на предприятието.

 Данъчното третиране на разходите за пътуване и престой следва да се разгледат при съобразяване с изискванията нанормата на чл. 33 от ЗКПО. Същата е обща и насочва вниманието към следните изисквания на данъчния закон, които е необходимо да бъдат изпълнени в съвкупност:

  1. пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
  2. физически лица да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице;
  3. физически лица да са наети по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.

При дружество с еднолична отговорност изискването за трудово правоотношение не може да бъде изпълнено поради невъзможността да бъде сключен такъв договор между дружеството и физическото лице – собственик.

Следователно е необходимо да има извънтрудово правоотношение със собственика. В ЗКПО няма определение за извънтрудово правоотношение, поради което използваното понятие следва да се разбира в общоприетия му смисъл, което му придава Закона за задълженията и договорите.

 Изпълнението на изискването за сключен договор (облигационно правоотношение)с предвидените в него клаузи дава информация за:

  • необходимосттаот пътуването,
  • неговатацел,
  • продължителност,
  • професионалното качество, в което пътува физическото лице (като управител или като специалист във връзка с предмета на дейност),
  • населено място(в страната или чужбина),
  • допустим размерна разходите и
  •  други.

Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието освен облигационният договор, доказателства могат да бъдат различни документи (например заповед), с които се определя обектът и целта на пътуването, сключени договори, доклад (отчет) за пътуването, фактури, документи от хотел, мястото за нощувка и други.

 За признаване на разходите за пътуване и престой задължително условие е счетоводните документи да отразяват вярно стопанските операции и да отговарят на изискванията на чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч) и чл. 10 от ЗКПО. При липса на документална обоснованост ще е приложима нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и разходите няма да са признати за данъчни цели.

 Ако физическото лице пътува и престоява единствено в качеството си на едноличен собственик, без връзка с дейността на дружеството, счетоводните разходи не са признати за данъчни цели. В тези случаи е възможно да е налице хипотезата на скрито разпределение на печалбата – § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Основания за непризнаване на разходите в такъв случай са чл. 33, ал. 2 и чл. 26, т. 11 от ЗКПО.

При разглеждането на разходите в натура и разходите за пътуване и престой е необходимо да се направи разграничение:

  • При разходите за пътуване и престойвъв връзка с дейността на предприятието със създадената през годините данъчна практика във връзка с документалната обоснованост еприето да се прилагат условията на Наредба за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В Раздел III на двете наредби е посочено, че пътуването може да се осъществи с различни превозни средства, в т.ч. с лично превозно средство, съответно лек автомобил при спазване на предвидените изисквания.
  • Разходите в натура саразходи, които се извършват от предприятията в  лична полза на физически лица, в т.ч. собственици при определени взаимоотношения между страните (разгледани по-горе), при които се експлоатират активи, за които в закона се посочва, че могат да са собствени на предприятието, предоставени за ползване или наети.

При спазване на всички относими към разглежданите разходи изисквания на Част IV и чл. 10 от ЗКПО във връзка с чл. 6 от ЗСч и чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ разходите за наетото превозно средства ще са признати за данъчни цели. Основанието за признаването им е разпоредбата на чл. 206 от закона. Съгласно съдържанието на нормата разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма от Част II от закона. Данъкът върху разходите е окончателен.

 В закона не са конкретизирани разходите, които формират данъчната основа за облагане с данък върху разходите в натура. Нормата от закона на основание, на която се определя данъчната основа е чл. 215а. Съгласно текста на чл. 215а, ал. 1 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е сумата на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване, за календарната година. В сумата на разходите се включват начислените разходи за:

  • гориво,
  • гориво-смазочни материали,
  • обслужване на превозното средство,
  • наем,
  • отчетеният като разход данък върху добавената стойност (когато не е налице право на данъчен кредит) и
  • други свързани с използването на актива.

Тук е необходимо да се обърне внимание на размера на договорения наем. Същият следва да бъде определен при спазване на правилата за пазарно ценообразуване, като не се допуска натрупване на едни и същи разходи, например при формиране на цената да бъде включена стойността на застраховка и същата стойност да се начисли като разход чрез текущата счетоводна отчетност за календарната година.

 Както е посочено в чл. 215а, ал. 2 от закона при определяне на данъчната основа за разходите в натура, свързани с превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи:

– по съотношението:

а) между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство, или

б) между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство, или

 -по 50 на сто.

Тук следва да се обърне внимание, че съобразно създадената данъчна практика съотношение 50:50 се прилага в случаите, когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ за измерване на пропътуваните километри (чл. 10, ал. 6 от ЗКПО). За документалната обоснованост на разходите е необходимо да са налице първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6 от ЗСч. Когато предприятието е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност и прилага друго съотношение на база документи за отчитане на изминатите километри би следвало да прилага същото съотношение и за целите на ЗКПО.

 Отчитането на документално доказаните разходи се извършва текущо при спазване на изискванията на счетоводното законодателство. Декларирането на данъка върху разходите в натура се извършва с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице. Срокът за внасянето на данъка е до 30 юни на следващата година (чл. 217 от ЗКПО).

Източник tita.bg; Автор Румяна Йорданова, данъчен експерт